Библейската интерпретация на Греха и въведената чрез нея постановка за "първородния грях" създават един неразрешим парадокс. Той се състои в следното: ако Господ е създал всичко, значи е създал и Греха. Щом Той е създал Греха, значи отговорността за всички грехове лежи върху Него, по същия начин както и заслугата за всички добрини се приписва Нему. Следователно няма основание Адам и Ева да бъдат обвинявани за нещо, което изначално е заложено у тях. Както не могат да бъдат укорявани, че притежават две ръце, една глава и т.н., тъй като те са им дадени от Създателя им. И тъй като Господ е създал Греха и го е поставил в тях (защото, ако не им е даден от Него, как е могъл да влезе в тях без Неговото знание и разрешение - все пак Той трябва да знае, вижда и контролира всичко), значи те не носят никаква отвественост, нито заслужават Божието проклятие и наказание. Тук библейската фабула е изпаднала в нелогичност, което всъщност е обичайно явление за цялото повествование, и е очевидно за критичния наблюдател.
От друга страна, ако, както твърдят някои тълкуватели, Бог не е създал Греха, а той Му е бил натрапен, то в такъв случай Той не е всесилен и всеможещ и не създател на Всичко, след като е допуснал Някой друг да прави неща и да Му ги налага. А това е в пълен разрез с основните постулати на юдео-християнската традиция за Бог като всевиждащ и всемогъщ.
За да изгладят (или по скоро да замажат) това противоречие някои апологети въведоха в употреба тезата, че Бог е дарил хората със "свободна воля" и с възможност да постъпват според собствените си желания. Това, според замисъла на тези advocatus Dei, означава, че те-хората, могат и трябва да носят отговорност за постъпките си. Аз съм напълно съгласен, че всеки трябва да отговаря за своите дела, но това въобще не премахва слабостите на тая догадка. Една от тях е, че щом Господ е създател на духа, живата и нежива материя и законите, по които те функционират, т.е. на Всичко, значи Той е създал и свободната воля и правилата, по които тя да се употребява. Така че дори и хората да действуват привидно свободно, техните дела не са самопроизволни, случайни и хаотични, а се подчиняват на строгите норми, наложени от Него (в което едва ли има някакво съмнение). Тези норми е невъзможно да бъдат престъпвани, защото са създадени от Божествената ръка (образно казано), което означава, че са вечни и ненарушими. Само земните закони могат да бъдат погазвани, тъй като са дело на несъвършени същества.
В корпуса на хипотезата за "свободната воля" зее още една съществена пукнатина. Библията твърди, че Бог създал Адам и Ева по свой образ и подобие:
"Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26).
"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори" (Бит. 1:27)".
По неведоми причини обаче Той не им дава възможност да узнаят най-важните неща, а именно що е Добро и що-Зло:
" 16.И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него (Битие 2:16-17)".
Няма да се спирам на наивната идея, че притежаващи плът, и следователно несвършени същества, имащи по волята Божия редица физиологически нужди, страсти, нагони, недостатъци и недъзи могат да приличат на Съвършения Разум, на Върховната Сила. Също толкова парадоксално е, че от религиозна гледна точка свободата на волята предполага, че дори Всемогъщият Бог няма власт над индивидуалната воля (всемогъществото презумира абсолютна власт над ВСИЧКО, включително и над волята на всеки човек).
Извън това, нелогичността на тази теза произлиза от факта, че индивиди, лишени от способността да различават Добро и Зло, са практически непълноценни и неспособни на правилна преценка и адекватни решения (излиза, че Бог е сътворил Адам и Ева ментално малоценни). Такива хора не могат да имат адекватна представа за заобикалящия ги свят, а още по-малко да притежават свободна воля. Който има съмнения относно тая позиция, нека само си представи субекти, които нямат възможност да разграничават доброто от злото. Те няма как да знаят дали техните постъпки са добри или лоши, а трябва сляпо да се подчиняват на Божиите заповеди. Те не знаят най-важните неща, и на ментално ниво не стоят по-високо от неразсъдливите твари, така че тук и дума не може да става за "свободна" воля или за каквато и да е воля. Такива хора не могат да носят отговорност за постъпките си и не случайно биват изпращани в специализирани лечебни заведения.
Според Библията Адам и Ева са точно такива умствено недоразвити персони, които не осъзнават дори и че са чисто голи (едва когато вкусват от дървото на познанието "се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници" /Битие 3:7/; това идва да покаже, че освен Доброто и Злото те не са знаели и нищо друго, т.е., били са абсолютно незнаещи), а какво остава за по-сериозна мисловна дейност. Те са като невръстни деца, непознаващи света около себе си и отношенията в него. Кой би посегнал на такава първична невинност? Освен библейския Бог, разбира се.
В тази връзка големият немски философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел пише в своята "Философия на историята" следното: "Райското състояние на невинност е животинско състояние, а раят е парк, в който могат да останат само зверовете, но не и хората".
Тезата за "свободната воля" е поредният опит да се помирят непримиримите вътрешни противоречия, създадени несъзнателно от авторите на Библията.
неделя, 24 юли 2011 г.
събота, 16 юли 2011 г.
КРИТИКА НА ИДЕЯТА ЗА БОГ - втора част
Следващата логична стъпка в нашето библейско разследване е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа.
Според първата книга от Библията „Битие” гл. 2-3 Господ заповядва на първите хора Адам и Ева, създадени от Него, да не откъсват плод от Дървото на Познанието: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. Но змията, която била коварна твар (по неведоми пътища тя е асоциирана в християнството от Йоан Богослов със Сатаната, въпреки че самата Библия не дава основание за това), изкушила нашите първородители и те престъпили Божията повеля, вкусвайки от забранения плод, получавайки при това способността да разпознават съвсем нови и непознати за тях до този момент категории-Добро и Зло. „И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет”. Ето как се развива тази история според Библията:
„Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих;
3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева;
3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
3:20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.
3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”.
Тук изниква въпросът: Ако Господ е Съвършен, тоест безгрешен (а Той задължително трябва да е такъв, за да бъде Бог) Той би трябвало да сътвори Адам и Ева така, както самият желае, без да прави грешки (защото грешките са присъщи само на стоящите по- ниско в небесната иерархия, както и на простосмъртните), които след това да Му се налага да поправя. Има се предвид, че творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество.
Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко.
Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието, което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец.
Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?
Силно неприятно впечатление обаче прави отмъстителността на Бог и садистичната безпощадност, с която той наказва Адам и Ева, ярко контрастиращи на благостта, снизходителността и милосърдието, които Му се приписват. Първо, няма никакво основание да бъдат санкционирани, при това толкова жестоко първите хора, които в крайна сметка са подвластни единствено на Неговата, а не на собствената си воля. Второ, в абсолютно противоречие на всяка логика и на представата ни за Него, той пренася проклятието си върху всички следващи поколения, които са предварително осъдени на мъки и страдания без дори да са се родили все още и, следователно, без да са извършили какъвто и да е грях.
Това ли е Господ, за който е казано във втората книга на Мойсей „Изход” гл. 34.:
«6.Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний...
7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях»;
- в книгата на Неемия гл.9.: «Но ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив»;
- в книгата на пророк Иоиля «Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината».
Примерите за венцеславене на Божието милосърдие, дълготърпеливост и простителност (способност за прощаване), които услужливо и в изобилие ни дава Билията, са неизброими. Но когато внимателният читател се взре в делата Божии, той вижда рязко разминаване с хвалебствените дитирамби. В делата си Бог наказва жестоко, убива, проклина, осакатява, и както казва библейския текст: «Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода» (Изход гл. 34.) .
Това е несъвместимо с идеята за състрадателност, справедливост, снизходителност, опрощение, благородство, великодушие, доброта, търпимост, човеколюбие и благосклонност, каквито с право се изискват от всяко човешко същество, и като пример за които ни се предлага Божието дело, което при взискателен прочит се оказва в противоречие с тия морални категории.
Все пак трябва да имаме предвид, че т. нар. Свети писания са писани от хора, които са въплатили в тях своята представа за Божествения Разум, формирана от условията на обкръжаващата ги среда и от предшестващи ги вярвания. Ето затова Бог не е виновен за деянията, които Му биват приписвани от люде, познаващи слабо дори своя ограничен свят и неспособни да проумеят истинската Му същност. Каквито впрочем сме и ние, живеещите в ХХI век.
Според първата книга от Библията „Битие” гл. 2-3 Господ заповядва на първите хора Адам и Ева, създадени от Него, да не откъсват плод от Дървото на Познанието: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. Но змията, която била коварна твар (по неведоми пътища тя е асоциирана в християнството от Йоан Богослов със Сатаната, въпреки че самата Библия не дава основание за това), изкушила нашите първородители и те престъпили Божията повеля, вкусвайки от забранения плод, получавайки при това способността да разпознават съвсем нови и непознати за тях до този момент категории-Добро и Зло. „И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет”. Ето как се развива тази история според Библията:
„Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих;
3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева;
3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
3:20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.
3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”.
Тук изниква въпросът: Ако Господ е Съвършен, тоест безгрешен (а Той задължително трябва да е такъв, за да бъде Бог) Той би трябвало да сътвори Адам и Ева така, както самият желае, без да прави грешки (защото грешките са присъщи само на стоящите по- ниско в небесната иерархия, както и на простосмъртните), които след това да Му се налага да поправя. Има се предвид, че творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество.
Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко.
Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието, което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец.
Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?
Силно неприятно впечатление обаче прави отмъстителността на Бог и садистичната безпощадност, с която той наказва Адам и Ева, ярко контрастиращи на благостта, снизходителността и милосърдието, които Му се приписват. Първо, няма никакво основание да бъдат санкционирани, при това толкова жестоко първите хора, които в крайна сметка са подвластни единствено на Неговата, а не на собствената си воля. Второ, в абсолютно противоречие на всяка логика и на представата ни за Него, той пренася проклятието си върху всички следващи поколения, които са предварително осъдени на мъки и страдания без дори да са се родили все още и, следователно, без да са извършили какъвто и да е грях.
Това ли е Господ, за който е казано във втората книга на Мойсей „Изход” гл. 34.:
«6.Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний...
7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях»;
- в книгата на Неемия гл.9.: «Но ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив»;
- в книгата на пророк Иоиля «Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината».
Примерите за венцеславене на Божието милосърдие, дълготърпеливост и простителност (способност за прощаване), които услужливо и в изобилие ни дава Билията, са неизброими. Но когато внимателният читател се взре в делата Божии, той вижда рязко разминаване с хвалебствените дитирамби. В делата си Бог наказва жестоко, убива, проклина, осакатява, и както казва библейския текст: «Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода» (Изход гл. 34.) .
Това е несъвместимо с идеята за състрадателност, справедливост, снизходителност, опрощение, благородство, великодушие, доброта, търпимост, човеколюбие и благосклонност, каквито с право се изискват от всяко човешко същество, и като пример за които ни се предлага Божието дело, което при взискателен прочит се оказва в противоречие с тия морални категории.
Все пак трябва да имаме предвид, че т. нар. Свети писания са писани от хора, които са въплатили в тях своята представа за Божествения Разум, формирана от условията на обкръжаващата ги среда и от предшестващи ги вярвания. Ето затова Бог не е виновен за деянията, които Му биват приписвани от люде, познаващи слабо дори своя ограничен свят и неспособни да проумеят истинската Му същност. Каквито впрочем сме и ние, живеещите в ХХI век.
КРИТИКА НА ИДЕЯТА ЗА БОГ - първа част
Искам да уточня, че тук не се подлага под съмнение самото съществувание на Бог, а единствено библейската представа за Него, разширена и допълнена от християнските теолози и превърната в непоклатима и неприкосновена догма от църковната институция. Фундаменталният въпрос "има или няма Бог" не е в компетенциите на автора, поради което и не се повдига и разглежда в настоящото критично изследване.
Основните положения, залегнали в представата за Бога, изградена в библейските писания, са че Той е всезнаещ, всевиждащ и всеможещ. Това е неделимата "света троица" от условия, на които трябва да отговаря "нещо" или "някой", за да претендира за божествения трон. Липсата дори и на едно от тях нарушава задължителния актив от качества, които детерминират Бог и го отличават от всички останали същества, независимо дали обитават земния, подземния или небесния свят. Казано по друг начин, Бог трябва да Вижда абсолютно всичко от миналото, настоящето и бъдещето; трябва да Може абсолютно всичко, при това да го прави безгрешно и безупречно и трябва да Знае също абсолютно всичко от началото на света до самия му край. Само този, който отговаря на всички тия специфични белези, може да бъде Бог, защото Той е Съвършен. Именно абсолютното съвършенство е основната специфична особеност, разграничаваща Бог от всички останали създания, които освен изначалното си несъвършенство, са и негови творения.
Освен това концепцията за Бог, въведена в употреба от Библията и установена от християнската богословска традиция, Го представя като създател на всички неща – на Вселената с всички небесни тела, на живата и неживата материя и на законите, според които функционира целият Всемир от най-малките градивни частици до най-големите космически обекти. Бог наблюдава и контролира всички явления и процеси в създадения от Него свят. Следователно Той е началото и края, Той е създателят и заличителят, Той е всичко и навсякъде, Той вижда, знае и може всичко, и нищо и никой не се ражда или умира, не се движи или стои неподвижно, тоест нищо не се случва извън Него и без Неговото знание и санкция. Принципът е, че който отговаря на тези ръководещи и първостепенни характеристики, Той е Богът, а всички останали сме Негови създания и се раждаме, живеем, мислим, постъпваме и умираме по Неговата воля и по Неговите закони.
Това са основните компоненти, които моделират библейския образ на Бог, извън които всичко друго е ерес и противоречи на каноничните максими.
Това вече не е стария възглед за езическите елински божества, притежаващи досущ човешки характери, недъзи и несъвършенства, които се различават от хората само по това, че са безсмъртни и обладават определени, непосилни за човека възможности (макар и това да не е малко). Тук става дума за класическия библейски Бог, за съвсем различна концепция, за напълно отделен модел.
Изхождайки от тези основополагащи за проумяването на библейския Бог постановки, които едва ли някой би оспорил, ние сме в правото си да заключим, че щом Бог е създател на всички неща и те съществуват по Неговите правила, значи Той е и първопричина за всичко случващо се в необятния Космос. А от това следва, че Той е ответствен за всичко, включително и за всички събития и явления на Земята. Тъй като Доброто и Злото са част от това Всичко, съставен елемент от Божието дело, значи Той е отговорен и за тях. На какво основание тогава Доброто се приписва Нему, а Злото на други сили, мисля е резонен въпрос, който следва да се зададе на защитниците на тая теза.
Но ако все пак някой държи да освободи Господ от бащинство върху Злото, той трябва да признае, че щом То не е божие дело, значи е създадено от някой друг. Това означава, че този някой друг има поне същата сила и власт като Бог и може наравно с Него да създава неща по свое усмотрение, без да се съобразява с волята Му. Щом Бог не е могъл да се противопостави на този Някой, създал Злото в противоречие с Неговото желание, значи Господ не е всесилен, всемогъщ, значи Неговата сила е крайна и ограничена.
Ако някой създава нещо пряко божието желание, то този Някой не е ли по-силен от Бог (а дали не е и създател на самия Господ)?
Ако някой прави нещо, с което ние не сме съгласни, но не можем да му се противопоставим и той продължава да го върши, не означава ли това, че той е по-силен от нас?
А щом Този, когото наричаме Бог, не е творец на всичко и не е всемогъщ, то с какво право нему се приписват божествени черти и характеристики и с какво право се назовава Бог, след като не отговаря на едни от най-важните условия, поставени от самата Библия и от християнската теологическа традиция?
Друг полемичен въпрос, който ще разследваме в следващата публикация, е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа.
Основните положения, залегнали в представата за Бога, изградена в библейските писания, са че Той е всезнаещ, всевиждащ и всеможещ. Това е неделимата "света троица" от условия, на които трябва да отговаря "нещо" или "някой", за да претендира за божествения трон. Липсата дори и на едно от тях нарушава задължителния актив от качества, които детерминират Бог и го отличават от всички останали същества, независимо дали обитават земния, подземния или небесния свят. Казано по друг начин, Бог трябва да Вижда абсолютно всичко от миналото, настоящето и бъдещето; трябва да Може абсолютно всичко, при това да го прави безгрешно и безупречно и трябва да Знае също абсолютно всичко от началото на света до самия му край. Само този, който отговаря на всички тия специфични белези, може да бъде Бог, защото Той е Съвършен. Именно абсолютното съвършенство е основната специфична особеност, разграничаваща Бог от всички останали създания, които освен изначалното си несъвършенство, са и негови творения.
Освен това концепцията за Бог, въведена в употреба от Библията и установена от християнската богословска традиция, Го представя като създател на всички неща – на Вселената с всички небесни тела, на живата и неживата материя и на законите, според които функционира целият Всемир от най-малките градивни частици до най-големите космически обекти. Бог наблюдава и контролира всички явления и процеси в създадения от Него свят. Следователно Той е началото и края, Той е създателят и заличителят, Той е всичко и навсякъде, Той вижда, знае и може всичко, и нищо и никой не се ражда или умира, не се движи или стои неподвижно, тоест нищо не се случва извън Него и без Неговото знание и санкция. Принципът е, че който отговаря на тези ръководещи и първостепенни характеристики, Той е Богът, а всички останали сме Негови създания и се раждаме, живеем, мислим, постъпваме и умираме по Неговата воля и по Неговите закони.
Това са основните компоненти, които моделират библейския образ на Бог, извън които всичко друго е ерес и противоречи на каноничните максими.
Това вече не е стария възглед за езическите елински божества, притежаващи досущ човешки характери, недъзи и несъвършенства, които се различават от хората само по това, че са безсмъртни и обладават определени, непосилни за човека възможности (макар и това да не е малко). Тук става дума за класическия библейски Бог, за съвсем различна концепция, за напълно отделен модел.
Изхождайки от тези основополагащи за проумяването на библейския Бог постановки, които едва ли някой би оспорил, ние сме в правото си да заключим, че щом Бог е създател на всички неща и те съществуват по Неговите правила, значи Той е и първопричина за всичко случващо се в необятния Космос. А от това следва, че Той е ответствен за всичко, включително и за всички събития и явления на Земята. Тъй като Доброто и Злото са част от това Всичко, съставен елемент от Божието дело, значи Той е отговорен и за тях. На какво основание тогава Доброто се приписва Нему, а Злото на други сили, мисля е резонен въпрос, който следва да се зададе на защитниците на тая теза.
Но ако все пак някой държи да освободи Господ от бащинство върху Злото, той трябва да признае, че щом То не е божие дело, значи е създадено от някой друг. Това означава, че този някой друг има поне същата сила и власт като Бог и може наравно с Него да създава неща по свое усмотрение, без да се съобразява с волята Му. Щом Бог не е могъл да се противопостави на този Някой, създал Злото в противоречие с Неговото желание, значи Господ не е всесилен, всемогъщ, значи Неговата сила е крайна и ограничена.
Ако някой създава нещо пряко божието желание, то този Някой не е ли по-силен от Бог (а дали не е и създател на самия Господ)?
Ако някой прави нещо, с което ние не сме съгласни, но не можем да му се противопоставим и той продължава да го върши, не означава ли това, че той е по-силен от нас?
А щом Този, когото наричаме Бог, не е творец на всичко и не е всемогъщ, то с какво право нему се приписват божествени черти и характеристики и с какво право се назовава Бог, след като не отговаря на едни от най-важните условия, поставени от самата Библия и от християнската теологическа традиция?
Друг полемичен въпрос, който ще разследваме в следващата публикация, е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа.
събота, 9 юли 2011 г.
КОГА ЗАПОЧВА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Според официалната версия, наложена от победителите след края на Втората световна война, същата започва на 1 септември 1939 г. с началото на немската офанзива срещу Полша. Всеки по-сериозен анализ, обаче, показва логическата и фактологическа несъстоятелност на тази теза. Нейната всепризнатост се дължи не на исторически основания, а на навик и инертност, придобити и установени след десетилетия упорита еднопосочна и монотонна пропаганда от страна на спечелилите този конфликт.
Ето кои са мотивите, които дават повод за много сериозна критика към общоприетата представа за началото на този глобален сблъсък от средата на ХХ век и зоват за пълна ревизия на догматизираните и остарели концепции, третиращи тая материя.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и само и единствено нея, при това без да атакува или дори да обявява война на нито една друга страна. В тази ситуация отсъстват всякакви причини, възоснова на които да дефинираме този локален конфликт като световна война. Между полския и германския народи са се водили десетки войни и са се извършвали безброй враждебни действия, но никога те не са били повод за глобален конфликт, нито са пък били квалифицирани като такива. Какво е различното в разглеждания инцидент и защо трябва да го третираме с други стандарти? В такъв случай всяка двустранна военна конфронтация може да се детерминира като световна война.
Ако двама души влязат във физическа саморазправа помежду си, това по никакъв начин не може да бъде наречено „масово“ сбиване, по простата причина, че подобен подход би бил откровена дезинформация и подмяна на понятията. Разпрата може да придобие масов характер само, ако в нея се включат други участници. И отговорност за разширяването на първоначално междуличностната крамола в масов бой носят присъединилите се след нейното започване нови членове, които правят това по собствено желание и са подтиквани от лични интереси.
Следвайки тази съвсем естествена логика ние можем закономерно да заключим, че полско-германският двубой има съвсем ограничени географски измерения, и единствено включването на външни сили – Великобритания и Франция, а след тях под твърдия им натиск и техните доминиони и колонии – го превръща в световна война. Следователно вина за глобализирането на този безусловно регионален коонфликт носят тия две западноевропейски сили, които, изхождайки единствено от своите тесни интереси, сами, без да бъдат нападнати или да им е обявена война, се включват в него по своя собствена воля и дори въвличат десетки други държави и народи, разпалвайки пожара на войната по цял свят.
Великобритания обявява война на Германия на 3 септември 1939 г. в 11:00 ч. След няколко часа, по-точно в 17:00 ч. и Франция обявява война на Третия райх. На тази дата същото правят и Индия, Австралия и Нова Зеландия, на 6 септември към тях се присъединява Южноафриканският съюз, а на 10 с.м. и Канада става враг на Германия (по това време Индия все още е колония на Британската империя, а Канада, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия са нейни доминиони, фактически зависими от нея). Берлин от своя страна няколко пъти официално предлага да се уредят по мирен начин взаимоотношенията с враждебно настроените срещу него държави, но среща хладния им отказ. Това недвусмислено показва, че не Германия, а противостоящата й коалиция желае продължаването и разширяването на конфликта.
Ето как англо-френските интереси завличат във водовъртежа на войната народи от цялото земно кълбо, изменяйки фатално локалния й характер в глобален, и превръщайки я по този начин в световна война.
Тъй като по стечение на обстоятелствата Англия и Франция излизат като победители от тази война, те заедно със своите съучастници правят всичко възможно да стоварят всички тежести и отговорности, включително и своите, върху победените народи и преди всичко върху Германия. Повтарянето десетилетия наред на пропагандните им клишета от всички медии и средства за информация, превърна съчинените от тях митологеми в безусловни догми, които се приемат безкритично от широката публика. Именно за това ние виждаме Втората световна война единствено през тяхната призма и познаваме само тяхната гледна точка. Ситуацията наподобява средновековната атмосфера, в която хората знаят и виждат само онова, което Църквата смята за редно да им позволи, като методично ги залива със своята пропаганда. Неслучайно обществеността днес вярва безрезервно на официалните канони, както някога всички са вярвали, че Земята е плоска или, че всички небесни тела гравитират около нея. Но както показва историята общоприетите шаблони често са в противоречие с физическите или исторически закони.
Затова нека бъдем бдителни!
Ето кои са мотивите, които дават повод за много сериозна критика към общоприетата представа за началото на този глобален сблъсък от средата на ХХ век и зоват за пълна ревизия на догматизираните и остарели концепции, третиращи тая материя.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и само и единствено нея, при това без да атакува или дори да обявява война на нито една друга страна. В тази ситуация отсъстват всякакви причини, възоснова на които да дефинираме този локален конфликт като световна война. Между полския и германския народи са се водили десетки войни и са се извършвали безброй враждебни действия, но никога те не са били повод за глобален конфликт, нито са пък били квалифицирани като такива. Какво е различното в разглеждания инцидент и защо трябва да го третираме с други стандарти? В такъв случай всяка двустранна военна конфронтация може да се детерминира като световна война.
Ако двама души влязат във физическа саморазправа помежду си, това по никакъв начин не може да бъде наречено „масово“ сбиване, по простата причина, че подобен подход би бил откровена дезинформация и подмяна на понятията. Разпрата може да придобие масов характер само, ако в нея се включат други участници. И отговорност за разширяването на първоначално междуличностната крамола в масов бой носят присъединилите се след нейното започване нови членове, които правят това по собствено желание и са подтиквани от лични интереси.
Следвайки тази съвсем естествена логика ние можем закономерно да заключим, че полско-германският двубой има съвсем ограничени географски измерения, и единствено включването на външни сили – Великобритания и Франция, а след тях под твърдия им натиск и техните доминиони и колонии – го превръща в световна война. Следователно вина за глобализирането на този безусловно регионален коонфликт носят тия две западноевропейски сили, които, изхождайки единствено от своите тесни интереси, сами, без да бъдат нападнати или да им е обявена война, се включват в него по своя собствена воля и дори въвличат десетки други държави и народи, разпалвайки пожара на войната по цял свят.
Великобритания обявява война на Германия на 3 септември 1939 г. в 11:00 ч. След няколко часа, по-точно в 17:00 ч. и Франция обявява война на Третия райх. На тази дата същото правят и Индия, Австралия и Нова Зеландия, на 6 септември към тях се присъединява Южноафриканският съюз, а на 10 с.м. и Канада става враг на Германия (по това време Индия все още е колония на Британската империя, а Канада, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия са нейни доминиони, фактически зависими от нея). Берлин от своя страна няколко пъти официално предлага да се уредят по мирен начин взаимоотношенията с враждебно настроените срещу него държави, но среща хладния им отказ. Това недвусмислено показва, че не Германия, а противостоящата й коалиция желае продължаването и разширяването на конфликта.
Ето как англо-френските интереси завличат във водовъртежа на войната народи от цялото земно кълбо, изменяйки фатално локалния й характер в глобален, и превръщайки я по този начин в световна война.
Тъй като по стечение на обстоятелствата Англия и Франция излизат като победители от тази война, те заедно със своите съучастници правят всичко възможно да стоварят всички тежести и отговорности, включително и своите, върху победените народи и преди всичко върху Германия. Повтарянето десетилетия наред на пропагандните им клишета от всички медии и средства за информация, превърна съчинените от тях митологеми в безусловни догми, които се приемат безкритично от широката публика. Именно за това ние виждаме Втората световна война единствено през тяхната призма и познаваме само тяхната гледна точка. Ситуацията наподобява средновековната атмосфера, в която хората знаят и виждат само онова, което Църквата смята за редно да им позволи, като методично ги залива със своята пропаганда. Неслучайно обществеността днес вярва безрезервно на официалните канони, както някога всички са вярвали, че Земята е плоска или, че всички небесни тела гравитират около нея. Но както показва историята общоприетите шаблони често са в противоречие с физическите или исторически закони.
Затова нека бъдем бдителни!
събота, 5 февруари 2011 г.
ИНТЕГРАЦИЯТА НА РОМИТЕ ИЛИ ... ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ ЛАЕ
В общественото пространство циркулира идеята,изкуствено монтирана от груби манипулатори,че интеграцията на ромите може да се осъществи само чрез безвъзмездни дотации и помощи.Едва ли има по-погрешно схващане от това,че с необосновани и незаслужени дарения и подаръци може един индивид,живеещ в родовообщинния строй, да бъде трансформиран в почтен гражданин и изряден данъкоплатец, каквито очаквания, съвсем основателно,имаме към ромите.Печалният ни опит досега,чиито плачевни резултати можем да видим на много места в България (изтърбушени, ограбени и напълно съсипани общински жилища и блокове,подарени им от държавата,но построени с наши средства), следва да ни покаже,че безразборното раздаване на материални и парични средства не е правилният път за приобщаване на ромското население към редиците на българското общество.Отгоре на всичко то е и неблагодарно и търси нови и нови отстъпки.Примерите за това са неизброими.Като случая с жилищата,построени с евросредства през 2004 в Пловдив.Освен жалкото състояние,в което вече е приведен сградният фонд от настанените наготово роми,и съжителството им с домашни животни,ние научаваме,че те роптаят срещу задължението да плащат сметките си за вода и ток(http://www.vbox7.com/play:c41e8143). Скоро след като стана известен новият проект за строеж с европейски пари на жилища за ромите,се чуха и първите недоволни гласове от средите на самите цигани. Негодуванието им е предизвикано този път от факта,че трябва да построят домовете си със собствен труд,макар и с безвъзмездни средства.Изобщо ромите не са доволни от нищо,като че ли те са гражданите с най-голям принос за обществото,което им дава право на най-големи претенции.В общинските сгради,в които са настанени роми, липсват врати,прозорци, стълбищни и балконски парапети и всякакви други материали и инвентар,които са закупени с парите на съвестните данъкоплатци.Циганите дължат хиляди левове за наеми и комунални услуги, но въпреки това имат претенции да бъде въстановяван разрушения и откраднат интериор,макар че пораженията са нанесени именно от тях.За да могат отново да ги задигнат и продадат.И това ако не е наглост ... Преди време ученици от социално слаби семейства получиха безвъзмездни материални помощи, включително и дрехи. Но единствено циганите бяха "възмутени" от факта,че на лицевата страна на зимните якета беше поставена миниатюрна емблема с логото на благотворителната организация, осигурила помощите- това, видите ли,ги оскърбявало,като че ли са достопочтени аристократи.Примерите за циганската неблагодарност са безброй и всекидневно ни шамаросват със своята абсурдност и арогантност.Проблемът е в това,че никое правителство не се наема да изисква с достатъчна строгост от ромите да спазват конституционните си задължения, а именно да се образоват (Конституцията на РБ постановява,че обучението до 16 години е задължително),както и да поемат отговорността за собствената си издръжка, както постъпва всеки редови гражданин.Така те си остават бедни,неграмотни, некултурни и неспособни да се интегрират в обществото и да си намерят работа. Съвсем разбираемо политиците се боят да не загубят "благоразположението" на циганите с такива непопулярни мерки.И докато не принудим управляващите да се абстрахират от чисто партийните си интереси и да налагат законовите норми в еднаква степен към всички граждани, независимо от техния етнически произход,ние ще си останем заложници на циганската дързост, безочливост и черна неблагодарност и ще се явяваме като вечни и наивни донори на циганското лентяйство.
неделя, 30 януари 2011 г.
БОЙКО БОРИСОВ И НЕГОВИТЕ АЛТЕРНАТИВИ
Едно е безспорно - Бойко Борисов не е съвършеният политик.Той разполага с не особено богат лексикален фонд,а в речника му присъстват първични понятия и символи.Обича да манифестира постиженията и успехите както на неговата персона, така и на управляваните от него партия и правителство. Понякога показва откровено непознаване на отделни въпроси и проблеми, което не му пречи да дискутира по тях,а това често му причинява конфузно объркване.Тактът и дипломатичността не са силните му страни. Определено е екстровертен,мезоморфен тип със силно изразен доминиращ характер,който не търпи мнение,противно на неговото.Често,особено когато се намира в обкръжението на негови избиратели и симпатизанти,демонстрира поведение, подобаващо по-скоро на градски бабабит.Вероятно списъкът с намиращите се в дисхармония с изискванията за идеалния политик черти и прояви на нашия министър-председател може да бъде продължен. Но целта ми в случая не е толкова да разобличавам недъзите му,колкото да съпоставя неговата политическа фигура и делата му с тези на неговите потенциални заместители. Единствените политически играчи извън ГЕРБ,които притежават потенциала (да не се бърка с "качествата") да поемат управлението на страната в този момент,са партиите БСП и ДПС.Всички знаем,че тяхната сила не е в симпатиите и подкрепата на целокупния български народ (защото такива просто няма),а в изумителната им способност да мобилизират твърдия си, почти фанатичен електорат,в подходящия момент.Ако в даден момент народът оттегли доверието си от Бойко Борисов,следващите,които ще управляват страната, ще бъдат мастодонтите от БСП,избрани с гласовете на червените бабички и дядовци, живеещи в един друг свят и в едно друго време,както и политическите спекуланти от ДПС,получили достъп до властта чрез купуването на цигански гласове,чрез натиск върху трудолюбивите,но малограмотни и политически наивни български турци,и,да не забравяме,чрез масираното гласуване на хиляди хора,отдавна живеещи в Турция и откъснати от реалностите в нашата страна.Така ние и страната ни ще попаднем отново в ръцете на безпардонни манипулатори,доказали политическата си немощ и некомпетентност чрез собственото си провалено управление,като Румен Петков, Румен Овчаров,Сергей Станишев,Татяна Дончева,Емилия Масларова, Ахмед Доган, Лютфи Местан,Четин Казак,Юнал Лютфи,Емел Етем и много други подобни креатури. Ще бъдем отново в отровната прегръдка на ДС, бившите членове на която дълбоко са се окопали именно в тези две партии. Да,Бойко Борисов не е съвършеният политик (а кой е?),но той определено е по-малкото зло в сравнение с политическите зомбита от БСП и ДПС.Пред всички загуби,поражения и щети,нанесени на държавата от некадърното и корумпирано управление на тези два мрачни политически субекта, прегрешенията на Бойко Борисов,изтъквани в настоящата компроматна война (зад която отново прозира дългата ръка на Държавна сигурност), изглеждат като детска пакост.Защото именно при неговото управление доверието на европейските ни партньори и институции, загубено от тройната коалиция, започна трайно да се завръща.Именно при него европейските фондове,спрени заради огромната корупция сред бившите управляващи,отново се отвориха и започнаха,макар и бавно,да се усвояват.Също при него бяха разгромени бандитски групировки и сдружения,върлували необезпокоявано под протекцията или равнодушието на предишната власт. Отново,благодарение и на личната му ангажираност,започна дългоочаквания строеж на нови магистрали,а стари такива,чиято реализация бе безкрайно протакана и оскъпявана от корумпираните бюрократи на старото държавно ръководство, бяха завършени или предстои да бъдат достроени.Изключително неизгодните договори за доставка на газ от Русия,сключени от продажните министри на социалистическата партия,бяха ревизирани от новото правителство,от което следва,че ще отпаднат излишните посредници.В казуса с отзованите дипломати,бивши служители на ДС,си проличава искреното желание да се скъса със злокобното минало.И всичко това,както и много друго,за което всеки непредубеден наблюдател може сам да се досети, се извършва при невероятната съпротива на компрометираните и аморални интриганти от БСП и ДПС,зад които стои човешкият и материален ресурс на Държавна сигурност,както и на престъпния свят,който се чувства сериозно застрашен от рестриктивните и агресивни мерки,предприети от правителството на ГЕРБ срещу него.Да,Бойко Борисов не е идеален,но отхвърляйки него ние избираме политическата корупция,срастването на властта с икономическите и бандитски групировки,източването на държавните ресурси, ехидното, високомерно и безпардонно отношение на онези,които би следвало да ни служат,активизиране на кримиалните елементи и структури и превръщането ни отново в ежедневни обекти на отвличания,обири, показни убийства, мащабни измами и т.н. И сега,когато ни заливат с компромати (били те и автентични), насочени срещу него и обкръжението му,следва да си дадем сметка дали ще простим политическата му незрялост или ще извикаме от дълбините призраците на ДС,които ще ни оплетат за пореден път в мрежата на своите корпоративни и криминални интереси.
неделя, 31 януари 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)